Все повече и повече мисионери от всички точки на земното кълбо не се поколебават да напуснат своята родина, за да отидат до най-отдалечените места по земята и да работят неуморно в полза на местните жители. Така и аз, след като работих дълги години във Франция и във френските Антили и Хаити, бях повикан да ръководя адвентната благотворителна мисия в Южна Бразилия. Именно там имах възможността да срещна човека, чието призвание ме развълнува по особен начин. Това е д-р Гюнтер Ханс, произхождащ от немско семейство, емигрирало в Южна Бразилия няколко години преди началато на Втората световна война.
Днес д-р Ханс, ръководи болницата „Пенфиго”, където се грижи за 100-на пациенти, страдащи от едно тежко заболяване, наречено „Див Огън“. Това страдание е типично за Бразилия, въпреки че се срещат няколко случая и в Уругвай и Аржентина.
Болестта започва с пъпка, която се намира върху гърдите или върху гърба на заболелия – всъщност, това е един малък абцес, изпълнен с вода и гной – която го сърби ужасно. Не можейки да се контролира, болният се почесва. В резултат се появяват множество пъпки докато не се покрива с тях. Заболелият има чувството, че цялото му тяло гори затова и болестта е наречена „див огън”!
Причината и лекаството за тази болест са неизвестна! Единствено което може да се направи е да се облекчат страданията на болните. За да бъде грижата за пациентите ефикасна, се налага преди всичко, да им се прави баня и там да се изчистят от пъпките. Медицинският персонал трябва да има извънредно здрави нерви, за да не се поддаде на съжаление пред страшните страдания и викове на болните. След това ги намазват с мехлем, в чийто състав влиза и катран. Трябва да си апостол, за да се занимаваш с тях. Доктор Ханс и неговите хора са наистина посветени на работата си хора! С пълна отдаденост те измиват болните и се грижат за тях без да се спират дори пред тежката миризма, която се отделя.
Първият път, когато влязох в тази болница, самият вид на пациентите ме ужаси, но силната миризма, която се отделяше от тях, ме потресе истински. От това може да се разбере, защо всички в „Пенфиго“ са така привързани към своя лекар.
На поляните около болницата д-р Ханс отглежда овце, чиято вълна служи за приготвяне на завивки. Също така се грижи за крави, които произвеждат мляко и сирене, както и за пчели, които доставят превъзходен мед. Освен животните той е насадил и зеленчукова и овощната градина, които дават богата реколта.
С всичко това се занимава един единствен човек – бразилският доктор Ханс! До него са застанали само ограничен брой здравен персонал, това са основно пациентите, които са успяли да се преборят с болестта и са в процес на оздравяване.
Една сутрин до входа на болницата дойде едно малко осем годишно момиченце.
– От къде идваш? – запитаха го.
– Един човек от моето село ме остави тук и ми каза: „Виждаш ли онази сива постройка? Това е болницата! Това е спасението! Там ще се грижат за теб!“
– Умолявам ви, вземете ме, помогнете ми!…
Нямаше места – нито едно! Болногледачката искаше да върне детето, но д-р Ханс не позволи. Поглеждайки към момиченцето цялото покрито в рани той каза:
– За теб ще се намери едно място! В моя дом при моето семейство!
„А ЛЮБОВ АКО НЯМАМ, НИКАК НЕ МЕ ПОЛЗВА! “
1 Коринтяни 12
