– О, как ми се иска къщата ми да беше по-красива. – каза г-жа Мишка.
– Че защо, не виждам нищо лошо в къщата ни – отвърна г-н Мишок.
– Ама виж стените ни, толкова са обикновени и простовати – обясни г-жа Мишка.
– Ами да ги боядисаме тогава – предложи мишокът.
– Съгласна съм, въпреки че се надявах да ги покрием с красиви тапети, както са направили съседите ни от горния етаж – отвърна мишката. – Обичам цветните мотиви на тапетите.
– Ще видя какво мога да направя – каза съпругът й.
Той извика малкия си син Фердинанд и му предложи да се разходят заедно.
– Къде ще отидем? – попита малкото мишле.
– Ще потърсим нови тапети за майка ти.
Двамата се вмъкнаха през една дупка в един килер, но не откриха нищо, което да прилича на тапет. След това влязоха в една спалня и там намериха цветна опаковъчна хартия, останала от изминал рожден ден.
– Ето тази хартия ще пасне чудесно на нашата стая – заяви бащата.
Двамата навиха хартията на руло и я занесоха на г-жа Мишка. Бащата забърка лепило от брашно и вода, след това разряза хартията на ленти, и тъкмо щеше да започва да лепи тапетите, когато жена му се обади:
– Чакай малко, няма ли да изчистиш онова мухлясало петно ей там, преди да залепиш тапета?
Мишокът погледна черното петно на стената и поклати с глава:
– А, то няма да ни пречи, нали ще го покрием с тапета, изобщо няма да се вижда.
– Е, ти си знаеш работата – каза г-жа Мишка.
Слагането на тапети беше лесна работа. Г-н Мишок режеше хартията на ленти, синът му Фердинанд я мажеше с лепилото, и после бащата поставяше тапетите на стената. За кратко време стаята стана доста по-различна и много красива.
– Прекрасна става стаята – каза майката. – Благодаря ти! – и тя целуна с миша целувка своя съпруг. – Нямам търпение съседките ми да видят каква чудесна работа си свършил!
Изминаха няколко дена, изминаха седмици, след лятото дойде зимата и нощите станаха доста студени и влажни. И една сутрин, когато г-жа Мишка влезе във всекидневната си, що да види. Голямо черно петно от мухъл се бе появило върху красивия й тапет.
Извика тя сина и съпруга си да видят какво се бе случило.
– Това не е ли малкото мухлясало петънце, което покри с тапетите, татко? Ами то не е изчезнало!
– Прав си – отвърна баща му. – Трябваше да го почистя още, докато беше малко и беше лесно да се премахне. А сега трябва да разлепя целия тапет и да си отворя голяма работа!
– Горкичкия татко – съжали го Фердинанд.
– Но знаеш ли, сине – каза таткото, – тази грешка ми напомня за един стих от Библията: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.” Притчи 28:13
Г-н Мишок свали зацапания тапет, после изтърка хубаво петното, така че и следа да не остане от него. После отидоха с Фердинанд да потърсят хубави тапети. Претърсиха цялата къща и намериха ярко жълта хартия, донесоха я в стаята и се заловиха за работа.
Отново бащата режеше хартията, синът я мажеше с лепилото и я залепяха на стената. Трябваше да свалят старите тапети и на тяхно място да сложат красивите жълти тапети.
Скоро къщата стана светла и слънчева.
– Ето това се казва хубав цвят – заяви майката. – Напомня ми за топлите слънчеви дни, които ще дойдат, след като зимата си отиде!
– А на мен ми напомня колко глупаво постъпих с мухлясалото петно – засмя се г-н Мишок.
Свалете текста към детската история>>
Свалете презентацията към детската история>>
