Когато бях малко момче, не вярвах в Бога. Родителите ми не бяха християни, а се покланяха на идоли.
Аз исках да ходя на училище и когато в селото се откри мисионерско училище, помолих родителите си да го посещавам.
Те отказаха категорично. Баща ми заяви: „Ако ходиш в това училище, ще те научат да вярваш в един Бог, който живее на небето. А ние искаме да вярваш в тези богове, на които се покланяме от поколения!“
„Да, разбирам това, татко, но когато започнат да ми говорят за своя Бог, аз няма да слушам. Наистина ще го правя, татко.“
Баща ми трябва да е повярвал в искреността ми, защо- то най-сетне ми позволи да отида.
Разбрах, че това, което баща ми каза е вярно. Учителите говореха за своя велик и могъщ Бог, но и аз спазих обещанието си. Когато започваха да говорят, не обръщах никакво внимание на приказките им. Бях решил, че няма да ме убедят да повярвам в техния Бог.
Един петък, малко преди да си отидем, учителят ни поръча да донесем в понеделник сутринта по няколко пръти. Щяха да правят нова ограда около училището и ако всеки ученик донесеше десет пръта, те щяха да стигнат за цялата ограда
Когато се прибрах вкъщи, казах на баща си, че в неделя ще ходя в гората да отсека десет пръчки. Знаех, че единственото място, където можеше да се намери този вид дърво, беше доста навътре в гъстия лес. Там имаше много диви животни.
Казах на баща си, че искам да помогна на учителя, но в същото време се страхувам да вляза навътре в гората.
– Не се безпокой за това – каза баща ми. – Ще ти дам талисман, който ще носиш около шията си и нищо не може да ти се случи.
Да, точно от това се нуждаех. В неделя сутринта баща ми даде този талисман, заедно с други магьоснически пред-мети, които, както ме увери, щяха да ме запазят от всяко зло.
Така че тръгнах с брадвичката и безстрашно навлязох в тъмния, мълчалив лес. Имах странното чувство, че тук още никой не е стъпвал. Намерих прътите, които исках, и започнах да ги сека.
Тогава чух страхотен рев, който идваше от едно дърво зад мен.
В първия момент не забелязах никакво животно, но бързо вдигнах талисмана над главата си, както баща ми бе показал.
Въпреки това шумът продължи и аз видях огромна го-рила да тича към мене. Уплашен до смърт, призовах всички богове на баща ми, но напразно. Горилата се бе насочила сякаш точно към талисмана.
Парализиран от страх разбрах, че магьосническите предмети са безполезни. Ами сега?
Макар че не бях слушал учителите си в училище, когато ми говореха за молитва към техния Бог, една фраза, която често използваха, изплува в ума ми: „Молитвата променя нещата!“
Свалете текста към детската история>>
