В пясъците до реката, сред маймунския катун, си живееше доволно Пики-поно, стар маймун. Имаше си Пики-поно рожби палави, добри, цял ден скачаха край него сред забави и игри. С бащинска любов сърдечна грижеше се той за тях и живота им течеше, пълен с радости и смях.
Но, веднъж, така се случи, че маймунът – хром и стар, тръгна с кошница да иде сам на близкия пазар.
Чупи-трак, Бомбай и Клавдий се събраха в този миг и решиха незабавно трима дружно с весел вик да направят малка бързохода лодка и да тръгнат те надолу по реката на разходка.
Туй, което те самички между себе си решиха, своя план на дело бързо тримата осъществиха. В малката и лека лодка нашите маймунки трички, седнаха и с детска радост дружно плеснаха ръчички. Но за малко бе таз радост, ненадейно сред реката, лодката се прекатури и потъна под водата. Олелия, вик настана, шум издигна се до Бога, от катуна всички сбрани трепнаха за миг в тревога.
Във туй време край реката се разхождаше самин важен, строен и намусен европеец-господин. Сред реката той се хвърли с бърз и неочакван скок и потъна под вълните там към бързея дълбок. Скоро малките маймунки той понесе на ръка и ги сложи да починат покрай тихата река.
– С чудна стока ще се върна! – господина промърмори, – Чупи-трак, Бомбай и Клавдий в тясна клетка той затвори. В камиона си ги сложи и доволен от сърце за лова си сполучливи, плесна двете си ръце.
– В менажерията утре ще валят безброй пари, всеки радостен щом види тез маймунчета добри!
Тъй заминаха далече с господина непознат, Чупи-трак, Бомбай и Клавдий в чужд и неизвестен град. Но в сърцата им дълбоко, като рана спотаена, остана да зрей тъгата по земята им рождена.
В път далечен, през морето, малките маймунки три, гледаха с тъга в очите парахода как дими. Там, на мачтата висока до железния комин, малко птиче лекокрило гледаше към свода син.
– Малко птиченце крилато, молим те, отговори, от коя страна си родом, имаш ли баща, сестри?
– Край реката Нил израснах, там край сините вода», раснах и живях доволно в радост, песни и игри. Но в едно прекрасно утро зла беда ме сполетя, мойте птиченца любими грабна хищница-ламя. Днес самотна и нещастна, скитница и сирота, тръгнала съм да намеря свойте рожби по света.
Чупи-трак, Бомбай и Клавдий в разговора тих и мил се унесоха далеко край колибата на Нил.
- А сега какво ли прави татко? – рече Чупи-трак – и дали за нас си спомня в тихия вечерен мрак?
И тъй както си шептяха тримата от все сърце, седнаха да му напишат кратко нежно писъмце.
„Татко мили, няма вече да се върнем при теб.
Трите братчета добрички в миг наведоха очи и страничките им бързо овлажняха от сълзи. Чупи-трак след малко каза:
- Мило птиченце добро, в своя роден край щом идеш, отнеси това писмо! Там в една колиба стара ще завариш ти самин, стар маймун прегърбен, болен, нашия баща любим. Занеси му много здраве тук от тоз незнаен кът и кажи му, че ще помним бащината топла гръд!
Мигом птичката отлитна над широкото море, скъпото писмо синовно покрай Нил да отнесе.
Току-що се беше върнал Пики-помо уморен, в мрака той едва прочете писъмцето просълзен. В миг главата си наведе и през сълзи промълви:
- Който старите не слуша, сполетяват го беди!
Оттогава никой вече Пики-лоно не видя, от тъга и скръб изчезна по широката земя.
Свалете текста към детската история>>
